ЗА СРЕДНИЯ ПРЪСТ И ПРЕЗИДЕНТА
Николай Флоров
http://nflorov.blogspot.com
Всички знаят, че господин президента Гоце Първанов често и дори и без особен повод обича да размахва България като свещен меч срещу всеки, който има да каже нещо по нейн адрес. «Не знам кой и защо се опитва да клевети България...» Това стана клише, негова емблема. Той и досега го размахва едва ли не и като знаме. Та по тоя повод се замислих: откъде идва тая натрапчивост, тоя пресилен напън за някаква националистична праведност? Защо тоя човек тика на хората в главите неговата едва ли не обожествена България, когато тя едва свързва двата края за сметка на шайка ДеСарски финансови оператори със специално назначение да опазят парите, а с това и властта, на партията? Той повтаря това клише дори и когато му дават пари от Европа.
Не ми отне много време да си обясня неговата поза на изпъчен рицар развял знамето на национализма. Спомних си как преди години избягах с цялото си семейство – жена и дете. Това беше третия ни опит. Оставихме зад себе си една свита в страха си Българийка, заградена с телени мрежи и пазена с автомати и досиета. Ако се съди по тоталния им страх от всяка проява на лична свобода и огромния брой следени хора излиза че в България тогава живееха стотици хиляди врагове на комунизма.
Бягството ни ги вбеси – цяло семейство останало в Канада изглежда беше за тях тежък шамар през устата , особено от факта че родителите ни бяха изявени комунисти. Пратиха след нас ДеСарски кучета, чиято задача беше да ни намерят и върнат. Ние обаче нямахме никакви илюзии с кого си имаме работа, нито по отношение на опитите им да поговорят с нас, нито по отношение на КГБ-ешките им номера с отвличане на хора. Показахме им среден пръст. Среден пръст им показа и живота. Тогава обаче можеха да разиграват безнаказано номерата си от концлагер България: почти никаква кореспонденция с близки и приятели, телефонни разговори прекъсвани още на втората дума... Отне ни години и усилията на няколко канадски парламентаристи да пуснат майка ми за кратка визита.
И ето тук, драги читателю, е това, което обяснява Първановата поза на защитник на България: направи ни впечатление, че по време на престоя си при нас в Канада майка ми повтори няколко пъти, че са я извикали в ДС и изрично са й поръчали да ни «посъветва» да не говорим лоши неща за България. Това е и обяснението, читателю – те искаха да минат за България, те се криеха зад България, следователно всеки, който кажеше нещо срещу тях, означаваше клевета срещу България. Прост ДеСарски трик в типичния за режима цинизъм, практикуван и досега от господин президента.
Затова сега, когато пак непочтително показвам моя среден пръст на президента аз, както и преди, знам на кого го показвам.