Свобода на изразяване

СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ
Николай Флоров
(За да придадем на тази случка по-голяма достоверност, да припомним на любезните читатели че в 1976 година на витрината на ресторант «МОСКВА», точно до РУСКАТА книжарница на булевард «РУСКИ», се мъдреше следния призив: «Да превърнем 100-те Ленински дни в дни на високо кулинарно майсторство!)
Средновековие. Събитието става във феодалството на Тодор Живков. Осми клас, час по
български. Учителката е извадила пред класа най-голямата зубрачка, която се превъзнася да
рецитира стихотворението «Москва» на Христо Смирненски. В една от кратките паузи когато тя
поема дъх, загледана в далечината и нагоре, едно от момчетата пръцна и целия клас го чу. Падна
голям смях. Декламацията спря, учителката се изчерви и с гневен глас го изгони от класа. После го
привикаха в учителската стая, държаха му конско и искаха да разберат нарочно ли го е направил.
Човека едва се отърва да не го изгонят от училище.
А аз сега си мисля: ето вече сме се измъкнали от средновековието и сме нагазили твърдо в
капитализма. Децата не рецитират вече «Москва», но сега има «дни на Москва». Какво би
станало ако някой шумно пръцне докато другаря Лужков се захласва да описва новите бизнес-
инициативи на Москва пред беловласата публика от самотни партийни амазонки и избледнели до
розово червени бизнесмени, тоест пред една цяла генерация от ченгета и някогашни захласнати
рецитаторки? А ако отпуснем въображението си можем да допуснем и друга възможност: какво
би станало ако цялата зала пръцнеше едновременно? В края на краищата, сега дори няма и кой да ги нахока.