Президентът има краста

ПРЕЗИДЕНТЪТ ИМА КРАСТА,
ИЛИ «АЗ, ТИ, ТОЙ И НИЕ»

Коментар, Николай Флоров

Не, не че е крастав, той просто обича да чука вълци: насичат му десетина магарета и ги пускат на вълците, той се цели и убива, също като Тодор Живков бизоните в Странджа – от пет метра със снайпер. Смее ли тоя бизон да стои по-далече?
Това е краста и ние трябва да го разберем – сърби го. Той си е чесал крастата и когато е прекроявал историята за ДС. По това крастата си прилича с властта – непоносимо сладко сърби. Дори описват властта като най-силния афродизиак. Демокрацията обаче пречи на тия две неща, сърбеж и сладост. Най-кратката известна дефиниция за демокрация е «отговорна власт», а това не пасва със сладост и красти. Първата защита срещу такава досада като демокрацията е точната употреба на личните местоимения. «Аз» не върви. «Аз» - това е отговорност. «Аз» се извинявам, «Аз» съжалявам, «Аз» направих грешка – такива самопризнания означават отговорност, затова в България те не се използват. В България «Аз» е заменено с «Ние», както Цицерон, който държал речите си само в множествено число – «ние» това, «ние» онова... Така президентът, Румен Петков, Станишев и цялото президентско войнство от «Аз» стават на «Ние»:
«В този филм има неща, които ние си ги знаем не по-зле...»,
«Ние винаги ще сме верни на Русия...»,
«Не виждаме тука конфликт на интереси...»
«Моментът е много подходящ, ако имаме такива проблеми в системата те да бъдат отстранени...»
«Ако това не стане, проблемите ще ги имаме...
Също като при комунизма – «ние» означава «ние комунистите», «ние живковистите», «ние интернационалистите». Така няма избити, няма ограбени, няма виновни и няма извинения. «Ние» дори са на всеки километър.
Една от многото дефиниции на демокрация е «социално-икономически строй, в който всеки има право да допуска собствените си грешки». Това важи само ако има кой да държи сметка кой допуска грешките. Ако няма, ще им е сладко да си чешат крастата (от пет метра вълк със снайпер). Смее ли тоя вълк да стои по-далече?
Пасивна наблюдателност не помага на никого. Тя също не върви с демокрацията. Кой каза че демокрацията е лесно нещо? Според Уинстън Чърчил «демокрация – това е възможно най-лошата обществено-политическа система, с изключение на останалите». Така че, драги читателю, като му дойде времето «Ти» трябва да си на изборните урни. В края на краищата, има и хубава българска дефиниция за демокрация: «Какъвто народа, такава му и демокрацията».