ТОТАЛИТАРЕН СТРАХ И ТОТАЛЕН СТРАХ

Тоталитарен страх е когато се страхуваш от всичко или за всичко: дали няма да ти почукат на вратата и да те приберат, да те интернират, пратят в затвора или да ти вземат апартамента.
Десарската месомелачка работеше безотказно – от нея зависеше дали да те пуснат навън или не, да те издигнат или свалят, дали да бръкнат в психиката ти с мръсен пръст и да те пратят в лудницата (може ли да не си луд ако не искаш да живееш в рая), дали децата ти ще гладуват и дали ще чукаш павета по пътищата, дали не те подслушват и дали няма да изчезнеш някой ден.
Те можеха да направят това във всеки момент от живота на всеки човек. Това не е холивудски филм на ужаса – това е тоталитарен страх. Човек би казал, че с такава могъща тоталитарна машина като КДС комунизма нямаше от какво да се страхува. Но той се страхуваше. Това трябва да е бил техния лепкав страх на комунистически шизофреници, страх от на пръв поглед безобидни неща, като джинси, бради, къси полички, шарени дрехи, западни списания (безразлично дали са комунистически или не, секс, мода, политика или нещо друго), прически, танци, музика, вицове, пътуване в чужбина, контакти с чужденци, публични любовни прояви и т.н. Списъкът е дълъг и обхваща всички аспекти на живота.
Затова трябва да признаем, че страха е един от успехите на БКП. Българите се страхуват.
Днес обаче времената са други. Днес тоталитарния страх е трансформиран в тотален. Освен че тотален страх е с две срички по-малко от тоталитарен, от него са отпаднали и всички умопобъркващи сталински изг..зици, изброени по-горе. Днес страха, който те насаждат е от типа «думам ти дъще, сещай се снахо», тоест не само да натрошат с чукове кокалите на Фрог нюз, но да ги натрошат пред ресторанта, пред очите на цялата нация, за да могат всички които видят да си стоят мирно в къщи прегърнали радиаторите си, така както са си гушкали телетата скрити в кошарите, докато Ботев и аверите му са минавали през селата им нагоре към немаркираните пътеки на Балкана, отивайки някъде, кой е знаел накъде...
Но да не бъдем толкова плитки. Тук може да има и нещо друго, нещо като заявка за бъдещето. Може би те вече открито ни показват, че вече не им трябват измислици от сорта «либерални демокрации» и пари от омразни европейски опортюнисти. Може би пари вече са заделени в бюджетите на Путин – пари за бъдещето, когато и на американците ще дойде ред.
Ние говорим тук за щастливото бъдеще.