обидно ли би било да наречем президента на българия мръсник? обидно е, разбира се, кой не би се обидил! това е точно каквото правят неговите бивши и настоящи колеги от държавна сигурност със всеки, който е работил за тая клоака. те ти вадят името, сочат те с пръст и казват: «ето, вижте, и тоя е бил мръсник». по начало, ако трябва да говорим за такива неща би трябвало да включим и категория «професионален мръсник».
какво значи да работиш за тая институционизирана клоака? когато едно ченге иска да те вербува да работиш за дс, то иска от теб да спреш да си какъвто си и да им служиш, тоест да станеш двойна личност – едната да е мръсник, а другата да си си пак ти какъвто си.
много са се опитвали да жонглират с тая двойнственост. оправданието е че правят каквото ги карат защото ги е страх, заради семейството си, за пари или за друго. тая двойнственост смърди, защото да докладваш за приятеля си е смрадливо занимание. от тебе ченгето иска да си мръсник, тоест човек, който се занимава с нечистоплътни и смрадливи неща. някои казват, че тая раздвоеност е психическо разстройство, а други мислят че са много умни и могат да живеят в два свята – в света на мръсотията и в света на чистотата – едновременно.
дс-арскатамръсотия е особен вид мръсотия – тя се лепи като смрадлива кал по душата на човека. обикновена наивност е, че след края на деня един душ ще измие нейната смрад, но тя си остава и вони ден след ден, цял живот. всеки за себе си търси начин как да се справи с нея.
това е плода на една превърната в политическа проститутка идеология. за да може да оживее тя е действала като сутеньор – карала е хората да проституират с морала си. те са вадели хляба си някъде на заплата, а през останалото време са проституирали. в зависимост от положението си такива хора са работели за пари или без пари.
националния президент и всички останали сутеньори-вербовчици на партията му, са били (и са) професионалисти. за тях такава мръсотия е начин на живот, своеобразна мазохистична кочина от която, като професионалисти, те получават своето удоволствие.
да пишеш или да говориш за такива мръсотии не е приятно и безопасно занимание. това че ние сега можем без страх да определим тия хора като професионални мръсници го дължим на международното признание, че комунизма е престъпна обществено-икономическа система. а пък това, че те продължават да проституират, го дължим на професионалното им дебелоочие, на високата им квалификация в занаята и на жадните им за пари каси. както една стара английска поговорка казва: «there is no whore like an old whore”, тоест “няма по-истинска курва от стара курва».
за тия, които се срамуват че са им служили или не знаят накъде да захванат, има три много широки, замайващо широки пътя, които да поемат:
1) пътят на свободата,
2)пътят на свободата,
3)пътят на свободата.
зависи само от тях и единствено от тях кой път ще изберат.
Sunday, November 30, 2008
АМЕРИКАНСКА ПОМОЩ ЗА ПАЛАЧА НА РУСИЯ
Понякога, и то много редко, в Живковската преса се споменаваше за американската помощ, изпращана под названието “Land Lease» на Сталинска Русия по време на войната й срещу нацистка Германия. Никой нито в Русия, нито в която и да е комунистическа страна не си позволяваше да пише за това, преди всичко заради абсолютното изискване на официалната цензура да се пробутва задължително митът за непобедимостта и несъкрушимостта на Червената армия. Зад тая историческа абсурдност стоеше още по-фундаменталното изискване срещу Съветския съюз никога да не се пише нищо отрицателно.
Сега данните за тая помощ са вече публично достояние и могат да бъдат извадени от интернет по всяко време. Заедно с това, при по-свободния достъп до Русия се увеличават и архивните фото-материали и интервютата с ветерани от Червената армия, ползвали тая помощ по всички фронтове. И за да не може верния български сталинист с неговата типична противотанкова мутра да припише информацията, която предлагам, към западната пропаганда, ще цитирам извадки от статията на ветерана от Втората световна война Станислав Корольов «Как Рузвелт помогна на Сталин», публикувана в Киевския вестник «Зеркало Недели».
Първо, закона за Ленд Лийз е приет на 11 Март 1941. Той дава право на американския президент да продава, заема и дава под наем отбранителна технология и информация на всяка страна ако нейната защита срещу агресия е жизнена за защитата на Съединените щати. Началната цел на договора е да насочи американската помощ към Великобритания в замяна на английски бази и територии за временно ползване в Атлантическия океан и Северна Америка. От там и названието Ленд Лийз, тоест «земя под наем».
На 11 Юни 1942 година в договора е включен и СССР, но в действителност той започва да действа девет месеца по-рано, тоест скоро след започването на операция «Барбароса» срещу СССР. В тая помощ са включени също Франция и Китай. Особено интересни са събитията около помощта на Китай, за който в България също не знаят, че е предназначена за Чанкайшек, лидер на страната и на партията Гоминдан, която всъщност е лява и националистична партия, с която и Съветския съюз е имал тесни връзки.
Общата сума на помощта в тогавашна валута е някъде между 46 и 52 милиарда долара, равностойни на един трилион сегашни долари. Тя се разпределя така: главната част, или 30 милиарда, отива в Англия, 10 милиарда за Съветския съюз, 1.5 милиарда за Франция и 631 милиона за Китай. Цялата помощ възлиза на 13 процента от тогавашния бюджет на Съединените щати. Какво е получил Сталин от Рузвелт?
2.3 милиона тона стомана за цялата война;
229,000 тона алумин, който всъщност е поддържал самолетната и танкова промишленост за две години;
3.8 милиона тона месни консерви, салами, масло, шоколад, яйца на прах и т.н.;
423,000 телефона и няколко десетки радиостанции, рафинерни петролни инсталации, полеви хлебарни, палатки, парашути, а също така 15 милиона чифта военни ботуши.
Директната военна помощ предоставена на Сталин включва 595 кораба, в това число 28 фрегати, 105 подводници, 77 траулера, 22 торпедни катера и 140 противоподводни кораба. Съветските въздушни сили са получили 4,952 самолета Аерокобра и 2,410 изтребителя Кингкобра. Автора на статията привежда за пример три пъти героя на СССР Александер Покришкин, който се е бил с Аерокобра. От тежката авиация Съветска Русия получава 2,700 бомбардировача А-20 и 861 Боинг-25. Съветските танкови дивизии получават 7,056 танка, 8,218 зенитни оръдия, 131,600 картечници и друго въоръжение.
Пътищата, по които тази помощ е достигала Съветския съюз, са главно през Атлантическия океан до северните пристанища на страната и през Иран. Пътят през Иран е бил особено важен, тъй като неговите петролни залежи са били обект на засилен нацистки интерес и за самата Германия, и за прекъсване на доставките за Русия. За тая цел няколко военни корпуса на Съветския съюз и Англия осъществяват една напълно неизвестна за българския читател операция като окупират Иран. Тази операция, както и други през войната, са предмет на пълно сталинско мълчание, издаващо дълбок комплекс за малоценност. По начало окупацията на Иран е осъществена с уговорката тя да свърши с края на Втората световна война. На малко хора е известен факта, че Съветска Русия не спазва тая уговорка и остава в Иран и след войната, за което получава доста унизителен шамар в ООН и става една от причините за започването на студената война. От тия години, както и от дългогодишната предвоенна активна дейност на съветското КГБ в района, остава и досега осезателното влияние на руския и съветски империализъм в Иран, Кюрдистан и дори Турция.
Главния път на американската помощ за Русия е през Атлантика. В съветските пристанища са доставени 1,300,000 тона товари, превозени от 3,000 кораба. Това обаче е само скучната статистика. Войната в Атлантика предлага една невероятно активна и постоянно променяща се военна стратегия от началото до самия край на войната. Това е фронт с неопределени граници, където около 800 немски подводници водят безскрупулна и безкомпромисна война буквално срещу цялото свободно търговско корабоплаване на света. Неорганизирана и без охрана, тая търговска флота понася огромни загуби в началните години на войната. Докато Съединените щати, Англия и останалите съюзници организират търговското корабоплаване в конвои с охрана и въздушни бази в Атлантика, немците вече са пратили на дъното хиляди цивилни моряци и техните кораби с 11 милиона тона водоизместимост. Особено настървено немците са нападали конвоите предназначени за Русия. Много от тия конвои не достигат предназначението си и са напълно неуспешни. Най-голямото значение на американската помощ е че започва много рано и за Русия се оказва неоценима в най-тежкия период на войната.
Авторът на статията Станислав Корольов подчертава особената чувствителност на съветската пропаганда, която крие информацията за американската помощ. С това всъщност тя крие огромните слабости на съветската икономика и желанието на Съветска Русия да пробутва себе си за най-важния фактор във войната. В тоя смисъл автора прави извода, че войната е загубена и от двамата главни участници – Хитлер и Сталин, тоест макар че сталинизма успя да излезе победител, той не успя да види последвалата го идеологическа криза, която доведе до разпадането на съветския тоталитаризъм.
В тоя смисъл Втората световна война е логично последствие на Първата и датите за техния край са само официална символичност.
Сега данните за тая помощ са вече публично достояние и могат да бъдат извадени от интернет по всяко време. Заедно с това, при по-свободния достъп до Русия се увеличават и архивните фото-материали и интервютата с ветерани от Червената армия, ползвали тая помощ по всички фронтове. И за да не може верния български сталинист с неговата типична противотанкова мутра да припише информацията, която предлагам, към западната пропаганда, ще цитирам извадки от статията на ветерана от Втората световна война Станислав Корольов «Как Рузвелт помогна на Сталин», публикувана в Киевския вестник «Зеркало Недели».
Първо, закона за Ленд Лийз е приет на 11 Март 1941. Той дава право на американския президент да продава, заема и дава под наем отбранителна технология и информация на всяка страна ако нейната защита срещу агресия е жизнена за защитата на Съединените щати. Началната цел на договора е да насочи американската помощ към Великобритания в замяна на английски бази и територии за временно ползване в Атлантическия океан и Северна Америка. От там и названието Ленд Лийз, тоест «земя под наем».
На 11 Юни 1942 година в договора е включен и СССР, но в действителност той започва да действа девет месеца по-рано, тоест скоро след започването на операция «Барбароса» срещу СССР. В тая помощ са включени също Франция и Китай. Особено интересни са събитията около помощта на Китай, за който в България също не знаят, че е предназначена за Чанкайшек, лидер на страната и на партията Гоминдан, която всъщност е лява и националистична партия, с която и Съветския съюз е имал тесни връзки.
Общата сума на помощта в тогавашна валута е някъде между 46 и 52 милиарда долара, равностойни на един трилион сегашни долари. Тя се разпределя така: главната част, или 30 милиарда, отива в Англия, 10 милиарда за Съветския съюз, 1.5 милиарда за Франция и 631 милиона за Китай. Цялата помощ възлиза на 13 процента от тогавашния бюджет на Съединените щати. Какво е получил Сталин от Рузвелт?
2.3 милиона тона стомана за цялата война;
229,000 тона алумин, който всъщност е поддържал самолетната и танкова промишленост за две години;
3.8 милиона тона месни консерви, салами, масло, шоколад, яйца на прах и т.н.;
423,000 телефона и няколко десетки радиостанции, рафинерни петролни инсталации, полеви хлебарни, палатки, парашути, а също така 15 милиона чифта военни ботуши.
Директната военна помощ предоставена на Сталин включва 595 кораба, в това число 28 фрегати, 105 подводници, 77 траулера, 22 торпедни катера и 140 противоподводни кораба. Съветските въздушни сили са получили 4,952 самолета Аерокобра и 2,410 изтребителя Кингкобра. Автора на статията привежда за пример три пъти героя на СССР Александер Покришкин, който се е бил с Аерокобра. От тежката авиация Съветска Русия получава 2,700 бомбардировача А-20 и 861 Боинг-25. Съветските танкови дивизии получават 7,056 танка, 8,218 зенитни оръдия, 131,600 картечници и друго въоръжение.
Пътищата, по които тази помощ е достигала Съветския съюз, са главно през Атлантическия океан до северните пристанища на страната и през Иран. Пътят през Иран е бил особено важен, тъй като неговите петролни залежи са били обект на засилен нацистки интерес и за самата Германия, и за прекъсване на доставките за Русия. За тая цел няколко военни корпуса на Съветския съюз и Англия осъществяват една напълно неизвестна за българския читател операция като окупират Иран. Тази операция, както и други през войната, са предмет на пълно сталинско мълчание, издаващо дълбок комплекс за малоценност. По начало окупацията на Иран е осъществена с уговорката тя да свърши с края на Втората световна война. На малко хора е известен факта, че Съветска Русия не спазва тая уговорка и остава в Иран и след войната, за което получава доста унизителен шамар в ООН и става една от причините за започването на студената война. От тия години, както и от дългогодишната предвоенна активна дейност на съветското КГБ в района, остава и досега осезателното влияние на руския и съветски империализъм в Иран, Кюрдистан и дори Турция.
Главния път на американската помощ за Русия е през Атлантика. В съветските пристанища са доставени 1,300,000 тона товари, превозени от 3,000 кораба. Това обаче е само скучната статистика. Войната в Атлантика предлага една невероятно активна и постоянно променяща се военна стратегия от началото до самия край на войната. Това е фронт с неопределени граници, където около 800 немски подводници водят безскрупулна и безкомпромисна война буквално срещу цялото свободно търговско корабоплаване на света. Неорганизирана и без охрана, тая търговска флота понася огромни загуби в началните години на войната. Докато Съединените щати, Англия и останалите съюзници организират търговското корабоплаване в конвои с охрана и въздушни бази в Атлантика, немците вече са пратили на дъното хиляди цивилни моряци и техните кораби с 11 милиона тона водоизместимост. Особено настървено немците са нападали конвоите предназначени за Русия. Много от тия конвои не достигат предназначението си и са напълно неуспешни. Най-голямото значение на американската помощ е че започва много рано и за Русия се оказва неоценима в най-тежкия период на войната.
Авторът на статията Станислав Корольов подчертава особената чувствителност на съветската пропаганда, която крие информацията за американската помощ. С това всъщност тя крие огромните слабости на съветската икономика и желанието на Съветска Русия да пробутва себе си за най-важния фактор във войната. В тоя смисъл автора прави извода, че войната е загубена и от двамата главни участници – Хитлер и Сталин, тоест макар че сталинизма успя да излезе победител, той не успя да види последвалата го идеологическа криза, която доведе до разпадането на съветския тоталитаризъм.
В тоя смисъл Втората световна война е логично последствие на Първата и датите за техния край са само официална символичност.
ПРИЗРАК БРОДИ ИЗ БЪЛГАРИЯ...
Пред нас стои самодоволно усмихнатата физиономия на министър-председателя на България. Можем ли да кажем, че пред нас стои престъпен политик? Ние можем да кажем каквото си искаме, но някой трябва да докаже неговата престъпност. Не е достатъчно само да го обвиняваме в самолюбие и Гьобелски цинизъм за това, че неговата партия направила преврат срещу партията на баща му и така ни подарила свободата. Не е достатъчно само да кажем, че той лъже, а Гоце маже. Не е достатъчно само да кажем, че се правят на ударени, че са гьон-сурати, тепигьози, двулични и крадливи, а най-вече опасни. Не е достатъчно само да им го кажем, но и да им го покажем. Ето това е нещо, на което те не са свикнали – някой да не ги харесва, да им търси отговорност, да не ги слуша и да ги мрази.
Не са свикнали на тия неща, защото партията им страда от комплекс за превъзходство. Това е партия, която не греши: «Партията е винаги права!». Ако някой е забравил, да си спомни. Тя е обвинена в убийства, в пладнешки хайдутлук, в лъжи и в предателство за други държави, в масови насилия и в психопатско следене на собственото си население, но партията пак е безгрешна.
Това е била и преди, това е и сега. Някога нейните врагове бяха империалисти, реакционери, кулаци, анти-обществени елементи, опортюнисти, хулигани, ревизионисти, реваншисти, нихилисти, анархисти, тоест това сме всички ние с вас. Сега техни врагове са всички, които не виждат «колко учудващо успешно управлява БСП». Това сме пак ние с вас, драги читатели.
Тая същата партия, дошла на власт с насилие, не е в състояние да разбере, че безгрешността е качество присъщо на боговете, а за хората тя е покана за насилие. Едни говорят, че им е писнало и искат да ги изритат в задниците, други вече говорят за революция.
Най-вероятно, по логиката на тяхната собствена революционна теория за уникалността и съвършенството на тяхната партия, насилието ще започне със саботажи, отмъщения и убийства, за да премине към бомби и бунтове. Тая същата логика ги прави слепи и не виждат, че те сега са най-гнусните, лакоми и безотговорни капиталисти от най-отвратителния период на капитализма – класическия.
Или както казва Маркс, пророка на тяхното съвършенство: «Призрак броди из България, призрака на насилието!»
Не са свикнали на тия неща, защото партията им страда от комплекс за превъзходство. Това е партия, която не греши: «Партията е винаги права!». Ако някой е забравил, да си спомни. Тя е обвинена в убийства, в пладнешки хайдутлук, в лъжи и в предателство за други държави, в масови насилия и в психопатско следене на собственото си население, но партията пак е безгрешна.
Това е била и преди, това е и сега. Някога нейните врагове бяха империалисти, реакционери, кулаци, анти-обществени елементи, опортюнисти, хулигани, ревизионисти, реваншисти, нихилисти, анархисти, тоест това сме всички ние с вас. Сега техни врагове са всички, които не виждат «колко учудващо успешно управлява БСП». Това сме пак ние с вас, драги читатели.
Тая същата партия, дошла на власт с насилие, не е в състояние да разбере, че безгрешността е качество присъщо на боговете, а за хората тя е покана за насилие. Едни говорят, че им е писнало и искат да ги изритат в задниците, други вече говорят за революция.
Най-вероятно, по логиката на тяхната собствена революционна теория за уникалността и съвършенството на тяхната партия, насилието ще започне със саботажи, отмъщения и убийства, за да премине към бомби и бунтове. Тая същата логика ги прави слепи и не виждат, че те сега са най-гнусните, лакоми и безотговорни капиталисти от най-отвратителния период на капитализма – класическия.
Или както казва Маркс, пророка на тяхното съвършенство: «Призрак броди из България, призрака на насилието!»
ТОТАЛИТАРЕН СТРАХ И ТОТАЛЕН СТРАХ
Тоталитарен страх е когато се страхуваш от всичко или за всичко: дали няма да ти почукат на вратата и да те приберат, да те интернират, пратят в затвора или да ти вземат апартамента.
Десарската месомелачка работеше безотказно – от нея зависеше дали да те пуснат навън или не, да те издигнат или свалят, дали да бръкнат в психиката ти с мръсен пръст и да те пратят в лудницата (може ли да не си луд ако не искаш да живееш в рая), дали децата ти ще гладуват и дали ще чукаш павета по пътищата, дали не те подслушват и дали няма да изчезнеш някой ден.
Те можеха да направят това във всеки момент от живота на всеки човек. Това не е холивудски филм на ужаса – това е тоталитарен страх. Човек би казал, че с такава могъща тоталитарна машина като КДС комунизма нямаше от какво да се страхува. Но той се страхуваше. Това трябва да е бил техния лепкав страх на комунистически шизофреници, страх от на пръв поглед безобидни неща, като джинси, бради, къси полички, шарени дрехи, западни списания (безразлично дали са комунистически или не, секс, мода, политика или нещо друго), прически, танци, музика, вицове, пътуване в чужбина, контакти с чужденци, публични любовни прояви и т.н. Списъкът е дълъг и обхваща всички аспекти на живота.
Затова трябва да признаем, че страха е един от успехите на БКП. Българите се страхуват.
Днес обаче времената са други. Днес тоталитарния страх е трансформиран в тотален. Освен че тотален страх е с две срички по-малко от тоталитарен, от него са отпаднали и всички умопобъркващи сталински изг..зици, изброени по-горе. Днес страха, който те насаждат е от типа «думам ти дъще, сещай се снахо», тоест не само да натрошат с чукове кокалите на Фрог нюз, но да ги натрошат пред ресторанта, пред очите на цялата нация, за да могат всички които видят да си стоят мирно в къщи прегърнали радиаторите си, така както са си гушкали телетата скрити в кошарите, докато Ботев и аверите му са минавали през селата им нагоре към немаркираните пътеки на Балкана, отивайки някъде, кой е знаел накъде...
Но да не бъдем толкова плитки. Тук може да има и нещо друго, нещо като заявка за бъдещето. Може би те вече открито ни показват, че вече не им трябват измислици от сорта «либерални демокрации» и пари от омразни европейски опортюнисти. Може би пари вече са заделени в бюджетите на Путин – пари за бъдещето, когато и на американците ще дойде ред.
Ние говорим тук за щастливото бъдеще.
Десарската месомелачка работеше безотказно – от нея зависеше дали да те пуснат навън или не, да те издигнат или свалят, дали да бръкнат в психиката ти с мръсен пръст и да те пратят в лудницата (може ли да не си луд ако не искаш да живееш в рая), дали децата ти ще гладуват и дали ще чукаш павета по пътищата, дали не те подслушват и дали няма да изчезнеш някой ден.
Те можеха да направят това във всеки момент от живота на всеки човек. Това не е холивудски филм на ужаса – това е тоталитарен страх. Човек би казал, че с такава могъща тоталитарна машина като КДС комунизма нямаше от какво да се страхува. Но той се страхуваше. Това трябва да е бил техния лепкав страх на комунистически шизофреници, страх от на пръв поглед безобидни неща, като джинси, бради, къси полички, шарени дрехи, западни списания (безразлично дали са комунистически или не, секс, мода, политика или нещо друго), прически, танци, музика, вицове, пътуване в чужбина, контакти с чужденци, публични любовни прояви и т.н. Списъкът е дълъг и обхваща всички аспекти на живота.
Затова трябва да признаем, че страха е един от успехите на БКП. Българите се страхуват.
Днес обаче времената са други. Днес тоталитарния страх е трансформиран в тотален. Освен че тотален страх е с две срички по-малко от тоталитарен, от него са отпаднали и всички умопобъркващи сталински изг..зици, изброени по-горе. Днес страха, който те насаждат е от типа «думам ти дъще, сещай се снахо», тоест не само да натрошат с чукове кокалите на Фрог нюз, но да ги натрошат пред ресторанта, пред очите на цялата нация, за да могат всички които видят да си стоят мирно в къщи прегърнали радиаторите си, така както са си гушкали телетата скрити в кошарите, докато Ботев и аверите му са минавали през селата им нагоре към немаркираните пътеки на Балкана, отивайки някъде, кой е знаел накъде...
Но да не бъдем толкова плитки. Тук може да има и нещо друго, нещо като заявка за бъдещето. Може би те вече открито ни показват, че вече не им трябват измислици от сорта «либерални демокрации» и пари от омразни европейски опортюнисти. Може би пари вече са заделени в бюджетите на Путин – пари за бъдещето, когато и на американците ще дойде ред.
Ние говорим тук за щастливото бъдеще.
Subscribe to:
Posts (Atom)